148 години свободна Клисура

Загиналите за свободата не загиват никога напразно.

През обжарения и кървав образ на пепелищата от Априлската епопея, българинът е видян от целия свят, от цяла Европа и цяла Русия. Една година след опустошителните събития на Априлското въстание започва Руско-турската война (1877-1878), наречена в България - Освободителна война.

В началото на 1878 година бойните действия доближават и Клисура.

Отрядът на генерал Карцов след тежките боеве, които водил по овладяването на Троянския проход на 8 януари 1878 година, победоносно стъпва при село Текия (Христо Даново) в Стремската долина. Една колона от отряда се отправила на запад към развалините на героичното селище.

Същевременно на 8 януари 1878 от Златица към Лъджене се движела колоната на генерал Комаровски. Тя наближавала укрепените турски позиции горе по височините на Козница, Равни дял, Магарешко и Чумина. Тук са се били окопали турските табори под командата на Искендер паша.

Денят е 10 януари 1878 година.

Зора зазорила над Клисура.

Бойците на генерал Комаровски, чрез обходни действия, предприели решителна атака на силното Кознишко укрепление. Турските табори, вече изгубили дух, изпаднали в паника и страх. Изплашените турци, без да гръмнат една пушка, напускат позициите и хукват през Копривщица за Пловдив. Сега вече победата била спечелена и в този край. Генерал Комаровски с една колона войници победоносно се спуска в Клисура, а клисурци, които ги причакали още по височините, били първите им помощници, разчиствали преспите, насипвали стръмния и опасен път с пясък, за да смъкнат оръдията на руската артилерийска бригада.

Гостолюбивата Клисура радостно поглеждала из развалините, сякаш слънце я огряло. Незапомнено, невиждано от векове – дърво и камък се пукали от студ, а на клисурци било светло и топло като никога.

Въпреки беднотията си сега, те от сърце разтворили вратите си за скъпите гости - освободители. На тях те предложили всичко най-хубаво, което били скътали като грижовни домакини. Докато траяло няколкодневното гостуване и песен се родила - за „Пустите клисурци…”

Трябва с гордост да отбележим, че в българското опълчение са се сражавали рамо до рамо с руските бойци няколко десетки доблестни синове на Клисура: Георги Андреев, Христо Брайков, Петко Добрев, Лазар Филипов, Атанас Рашков, Христо Драганов, Петър Ст. Попов, Димитър Тотеков, Стефан Вишнаров, Неделчо Ненчев, Андон Балтов и др.

Има един друг достоен факт за доблестна Клисура, който следва да се отбележи. След Освобождението клисурци считат, че е недостойно да приемат материално възнаграждение за историческите си заслуги. Баба Цана Червенакова припомня за онези събития: „Когато дойде комисията да провери, колко души трябва да се запишат за пенсия, ние направихме общоградско събрание и решихме никой да не получава пенсия, понеже не сме се борили за нас, а за Отечеството.”

Хвала, герои за примера!

Жертвите за свободата не са дадени напразно. За тях, за подвига и за действителните заслуги, народът горещо запява още след трясъка на борбата:

„Какво е ново,
ново станало,
ново станало,
В Каменна Клисура…”

Откъс от книгата на Христо Енчев „Пустите клисурци”