150 години Априлска епопея в Клисура
В деня на възстановката на Априлското въстание на 1 май 2026 г., пред църквата „Успение Богородично“ посрещнахме академик Пламен Карталов, директора на Софийската опера и балет.
Запитан, тръгвайки от София, защо отива в Клисура на този ден, той отговорил: „Отивам в Клисура, за да видя как пустите клисурци са станали московци…“ И той видя, видя един възхитителен спектакъл на открито, представен от местни и външни самодейци – мащабен и батален като тези, които той самият с операта умее да прави. Този наш забележителен гост беше искрено и дълбоко впечатлен…
Във възстановката на Априлското въстание в Клисура бяха възпроизведени многобройни сцени от онези славни и трагични моменти от нашата история: Камбанния звън за оповестяване на въстанието, трогателната раздяла на Никола Караджов с неговата майка, с неговата съпруга и с едногодишния му син. Изнасянето на знамето на клисурското въстание, освещаването му от поп Божко, клетвата пред знамето на клисурските въстаници.
Видяхме славните герои на Клисура като Нейчо Калъча с неговата пушка иглянка и Боримечката, нарамил на гръб черешовото топче, видяхме прегръдките на въстаниците и тяхното огромно въодушевление.
Чухме пламенната реч на Никола Караджов, водачът на въстанието в Клисура. Думите му и днес отекват със страшна сила под Балкана и показват, че нашите сънародници тогава са били наясно какво ги очаква, когато са тръгнали да заемат позициите на „Зли дол“ за неравен бой с поробителя:
„Е, братя! Многожеланият и многоочакван ден настана. Това, което вчера бе игра и залъгалка, днес трябва да стане дело. Колебанията нямат място… Не съществува нещо, което да обичаме повече от отечеството. Отечеството ни повика да презрем всичко. То иска живота ни и ние ще го дадим…“
Чухме топчето, което „стресна Европа“… Станахме свидетели на боевете на въстаниците с многократно превъзхождащия ги по численост, въоръжен до зъби башибозук.
Чухме писъците на жертвите, видяхме пламъците, обгърнали и погълнали Клисура. Тази „белокаменна Клисура“, дала себе си цяла, за да я има днес България.
Чухме и нотките на оптимизма в думите на дядо Стайко при срещата му с чуждестранните журналисти за „Небето над Клисура и за изграждането на новия град“. Видяхме и иконата на „Св. Богородица“, закрилница на оцелелите, спасена от опожарената църква, благодарение на деветгодишния Йовко. Видяхме и безграничното родолюбие в очите на изнурените от скиталчество, лишения и страдания клисурци, непоколебимо решени да издигнат отново домовете си над пепелището след погрома…
Когато отново срещнахме академик Пламен Карталов след възстановката, той дълбоко впечатлен и възхитен от видяното, възкликна възторжено: „Такива актьори няма дори и в моята опера!“
Накрая следва да поздравим всички участници във възстановката (повече от 200 души), които ни направиха свидетели на един жив, вълнуващ, затрогващ спектакъл на открито под Небето над Клисура – сдружението на местните самодейци от града и представители на сдружения от цялата страна…
Вечна памет на героите от Априлската епопея, благодарение на които днес живеем в свободна и независима България!
📷 Кадри от събитието:
