Дарителството

Сред неизброимите човешки ценности има една с особено значение.

Това е дарителството.

В днешно време има много икономически „мъдрости“.

Една от тях гласи: „Няма такова нещо като безплатен обяд“.

Но ако питате българите още от епохата на Възраждането, те ще ви отговорят другояче. Те ще ви кажат, че в глъбините на човешкото съзнание има една неизмерима идея за спомоществователност, за безрезервна човешка подкрепа, за благотворителност – това е идеята за дарителството.

Тези доблестни българи живеят с чувството на свещен дълг като имащи да даряват там, където има потребности, а няма средства за това – на ближния, на родното място, на отечеството.

Да извършиш благодеяние в името на просперитета и духовното издигане на нацията, да проявиш милосърдие и да помогнеш, като споделиш част от собственото си имане и благополучие, без да очакваш материален израз на благодарност, са черти, които характеризират образа на дарителя.

Категорично на преден план в мотивацията на дарителите, колкото и разнообразна да е тя, стоят християнските добродетели, човешкото съпричастие, неподправеният патриотизъм, обичта към родното място, желанието да се направи нещо за неговото благосъстояние и неговия напредък.

Такива са и клисурските дарители. В Клисура, този малък подбалкански град са живели хора с големи сърца.

Ако прочетем книгата на Христо Попов: „Клисура в Априлското въстание - очерк за миналото и настоящето на града“ ще видим колко е дълъг списъка на дарителите както преди априлските събития, така и след опустошаването на града и издигането му отново от пепелищата на разрушението.

От дарените пари, от сръчните ръце и блестящи умове са създадени пътища, мостове, водопроводи, великолепни църковни и училищни и читалищни сгради.

За това можем да прочетем и в книгата на историка Христо Енчев „Пустите клисурци“.

За многобройните дела на дарителите и благодетелите на Клисура, за опазване на паметта на тези достойни и родолюбиви клисурци и българи понастоящем пише и Петко Шойлеков, наследник на стар клисурски род и радетел за прославата на града.

Конкретния повод на нашата публикация е обявеният Празник на дарителя в град Клисура. Той е обявен да се почете на 05.12.2025 година, в навечерието на Никулден. Ненапразно споменаваме този християнски празник, защото от него изкристализира идеята за национален празник на дарителя, която датира много отдавна в България и има клисурски корени.

Ако прочетем биографията на Нанчо Попович ще видим – това е човекът, благодарение на когото 6 декември се отбелязва като ден на дарителя в България. Поради това, че на тази дата Българската православна църква отбелязва Никулден, от 1937 г. е прието на този ден да се отбелязва и Денят на дарителя.

Важно е да се спомене обаче, че за честването на Празник на дарителя е ратувал още през далечната 1895 година възрожденецът Илия Блъсков (син на видния книжовник от Клисура Рашко Блъсков) – но поради редица обстоятелства първото честване е било в град Шумен през 1937 година.

В заключение на темата за дарителството ще кажем.

Всеки дарител е щедър в рамките на собствените си възможности. Всяко дарение, независимо от неговия вид и размер е несравнимо и безценно по своята стойност, защото носи блясъка на човешките добродетели.

Чест и почитания на всички дарители - родолюбиви и всеотдайни българи!