148 години от смъртта на Иван Танков - Боримечката

На 19.01.2026 година, отбелязваме 148 години от смъртта на Иван Танков - Боримечката

Историята на Иван Танков Козарев – Боримечката, е трогателен и вдъхновяващ пример за саможертвата и несломимия дух на българския народ в борбата за свобода. Боримечката е не просто литературен герой от романа „Под игото” на Иван Вазов, но и символ на непреклоността и решимостта, които движат народа по време на Априлското въстание.

Иван Танков е роден в Клисура през 1852 година. Син е на козар и поради невъзможността на семейството му да му осигури образование остава неук. Въпреки това е изключително буден младеж и е възприеман от своите съграждани като достоен член на общността. Като малък се занимава с пасене на кози и събиране на дърва в гората. Става известен с прякора си Боримечката, след легендарна битка с мечка и залавянето на две мечета.

На 19 години Иван Танков се жени за своята съгражданка Гина от която има няколко деца от които оцелява единствено синът му Петко, роден след зверското потушаване на Априлското въстание.

Иван Танков се включва с ентусиазъм в подготовката на въстанието и му е възложена нелеката задача да разположи черешовите топчета на техните позиции в местността Зли дол. Боримечката не е избран случайно за това задание. Смятало се е, че заради огромната си физическа сила той ще се справи сравнително леко с него. Така се и оказва, 24-годишният исполин разполага „черешовата артилерия” на нейните позиции и я подготвя за бойни действия срещу турците.

Именно той със своя гръмовен глас предупреждава населението на Клисура да не се страхува от гърмежа при изпробването на черешовото топче. От същата позиция няколко дена по – късно Боримечката предупреждава за настъпването на ордите на Тосун бей и приканва населението на Клисура да потърси спасение извън града. Така Иван Танков – Боримечката остава завинаги в народната памет като един храбър юнак, дръзнал да се опълчи срещу Османската империя.

След разгрома на въстаническите сили Боримечката се скита три дни из планините около родния си град заедно със свои другари. Опитват се да се доберат до Копривщица, за да бъдат с оцелелите си съграждани и роднини, но са заловени от войниците на Хафъз паша. На 15 август 1876 година в София Иван Танков е осъден на вечно заточение.

Първоначално героят от Клисура е изпратен в затвор в Цариград, но след началото на руско – турската освободителна война е прехвърлен заедно с много свои сънародници в крепостта Сен Жан д’Акр в Палестина. По това време почти цялата крепост е била пълна с български затворници. За разлика от повечето от тях Боримечката не успява да оцелее и не доживява мига да се завърне в освободеното си Отечество.

На 19 януари 1878 година, само месец преди сключването на Санстефанския предварителен мирен договор, от раните си и от нечовешкото отношение на турците към него издъхва Иван Танков – Боримечката, един от символите на въстанала Клисура.

Историята за живота и смъртта на Боримечката, макар и обгърната от тъга, продължава да напомня за силата и непоколебимостта на българския дух и значимостта на саможертвата в името на свободата.

Клисура 19.01.2026г.