Подготовката на въстанието в Клисура е в своя ход...

След като учредили Революционния комитет, първите съзаклятници незабавно и енергично се заели с подготовката на въстанието в Клисура. Прегърнал горещо своята задача, всеки станал сеяч на огнената мисъл. Великото дело се понесло и потънало в дълбините на народа, там където трябвало да се разгори буйният пламък на борбата.

Всички били наясно с фактическата обстановка в Клисура, на недостатъчния брой мъже, от които никой нямал специална военна подготовка, на неизвестното количество оръжие, с което разполагали, на значителната отдалеченост на града от другите български селища. Като че ли нищо не им било наред. Едно са имали обаче в изобилие – неукротимата си страст към свободата. Заради нея, не е трябвало да се посрамят, а да покажат пример, като се подготвят най-старателно и в уречения час да развеят българския лев!

Още в първите няколко дни броят на съзаклятниците доволно се увеличил, като всякой от членовете на комитета привлякъл в заверата по няколко души. Появили се нови имена, като Делчо Рачев, Танчо Капанов, Никола Андреев, Ганчо Кунчев, които били не само съзаклятници, но и дейци по разпространяване на идеята, която същевременно се пазела в строга тайна.

Никой от младежите обаче не се отличавал с опитност в боравенето с оръжие и с особена храброст, тъй щото върху никого не се възлагали надежди за добро водачество. Те виждали това в лицето на един от общинските пандури – Нейчо Калъчев /Нейчо Калъча/. Нямало човек в Клисура в онези размирни години, който да не познавал Нейчо Калъча. За миналото му се носели различни легенди. Говорело за подвизите му, когато някога шетал из Балкана, че бил неустрашим и знаел и най-скритите усои на Стара планина. Но как да се доберат до този служител в момента на турската власт?

Решено било с Нейчо Калъча да се свърже Петър Павурджиев като негов кум. Той не се поколебал и приел задачата. Само след два дни Павурджиев с радост съобщил на комитета, че Калъча е спечелен при пълна готовност от негова страна. Обадил се и друг съзаклятник и гордо заявил, че и Генко Куюмджия, местният златар също бил привлечен.

Същевременно подготовката в Клисура трескаво продължавала. Всякой от съзаклятниците се бил снабдил с по една по-добра пушка, каквито се намирали в роднински и приятелски къщи, като ги купували или ги вземали под разни предлози. Всякой се снабдявал с барут, правел фишеци за пушката и пищовите си, като си приготовлявал едно по едно от всички неща, нужни на бунтовника. Но това не било достатъчно, трябвало да се намери място, където да се леят куршуми и да се правят фишеци. Решили да използват празните стаи на училището – където да правят боеприпаси, които после вечер късно да се разнасят по съзаклятниците.

В горните стаи на училището се учело младото поколение да обича родината си и да е готово да умре за нея, когато потрябва, а в долните се приготовлявали средствата, с които се вярвало, че ще може да се съсипе врагът ѝ.

В това общо дело за спасяване на отечеството била нужна всяка мъжка ръка. Още в първите седмици в тайното общество се включили мнозина от мъжете, които се намирали по това време в Клисура. Но тъй като наличните мъже били малко, се разчитало на собствени сили отвън. Затова още в началото комитетът взел специално решение: „Всички клисурци – абаджии, търговци, живущи в чужбина, трябва да се завърнат рано пролетта и да вземат участие в народните работи!” Написали писма до разни места – Пловдив, Цариград, Солун, Атина, Смирна, Александрия, Силиврия… Верни пощальони и пътници, като Лало Брайков Романов, светкавично отнесли странните вести: „Тази година за Великден трябва да се завърнете по-рано, ще стават велики дела!”

/ Очеркът е по откъси от книгите на Христо Попов „Град Клисура в Априлското въстание” и Христо Енчев „Пустите клисурци”/